|
Въпреки че сивата икономика е трудно измерима и разбираема, тя лесно се разпознава от бизнеса, когато той срещне партньори или конкуренти, които работят извън границите на закона, като не плащат данъци, социални и здравни осигуровки, укриват реалното равнище на заетост, не спазват изискванията за качество на продуктите, правилата за безопасност и опазване на околната среда, нарушават правата на интелектуална собственост и т.н.[1] Според последното Изследване на предприятията, проведено от Световната банка сред българските фирми, през 2007 г. неформалната икономика е на първо място сред бариерите пред фирмените инвестиции в България. Всъщност,нелоялната конкуренция както фирмите виждат и разбират сивата икономика и корупцията, е основната пречка и проблем пред фирмите в България през последните 10 години (откакто Центърът за изследване на демокрацията започна да наблюдава корупцията през 1998 г.). Компаниите разбират и много по-лесно идентифицират и говорят за сивата икономика и нейното негативно влияние върху техните конкурентни позиции, отколкото за корупцията, която те възприемат като инструмент за запазване на предимствата на нелоялната конкуренция[2]. Автор: Руслан Стефанов, Координатор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията
 Най-големите бариери пред фирмените инвестиции в България Без да се взимат под внимание различията в концепциите и методологиите, оценките за размера на сивата икономика в България от 1990 г. насам варират между 16% и 38% от БВП[3], което нарежда страната ни сред най-сивите нови страни членки на ЕС. Според различни оценки размерът на сивата икономика в България за периода 2007 - 2008 г. е между 20% и 35% от БВП, а някои сектори като строителството и недвижимите имоти отчитат пред държавата по-малко от 50% от реалната стойност на транзакциите си[4]. Въпреки че Националният статистически институт обхваща частично сивата икономика в националните сметки, а наличните за нея данни трябва да се интерпретират много внимателно, когато се правят заключения за нужните политически действия, те изпращат ясен сигнал, че сивата икономика е съществено предизвикателство пред икономическото развитие на България. Най-силно засегнати от сивата икономика са трудоемките сектори: строителството, туризмът, селското стопанство и услугите (напр. ремонти, частното обучение и здравеопазване и т.н.). Но изследвания показват, че значителни сиви области съществуват и в промишлеността, особено в акцизните сектори (производство на алкохол, цигари, горива), текстил и транспорт. Индекс на скритата икономика В отговор на проблемите на бизнеса в тази област и предприетите от правителството действия за намаляване на равнището и обхвата на сивата икономика в България през 2002 г. Центърът за изследване на демокрацията и Витоша Рисърч създадоха Индекс на скритата икономика. Индексът има за цел да следи динамиката на скритата икономика в България и нейните основни компоненти - скритият труд и скритите обороти/данъци чрез годишни изследвания на българския бизнес и население. Индексът е разработен от експертна група, включваща представители от Националния статистически институт, Българската народна банка, Националния осигурителен институт, данъчната администрация и Университета по национално и световно стопанство[5]. Важно е да се отбележи, че индексът не измерва размера на сивата икономика, а нейната динамика, като по този начин предоставя важна информация на правителството и бизнеса за ефективността на мерките за намаляване на сивата икономика и свързаната с нея корупция. Източник: www.enterprisesurveys.org Динамика на Индекса на скритата икономика и неговите компоненти (2002 - 2008 г.)
Индексът на скритата икономика бележи продължаващ слаб спад. За сравнение, при първото изчисляване на индекса през 2002 г. той е бил с 40% по-висок. Спадът се дължи на намаляването на скритата икономика във всички измервани нейни проявления - укриването на труд, обороти и данъци. В противоположна посока се движат единствено равнищата на възприятие на бизнеса за съществуването на скрита икономика в страната, които нарастват от 2006 г. насам. Подбно разминаване между реалната динамика на скритата икономика и възприятието за нея би могло да бъде отдадено на съчетание от множество фактори, най-важните от които са нарастващата външна конкуренция след присъединяването на страната към Европейсия съюз, увеличаването на недоверието в институциите и усещането за задълбочаваща се световна икономическа криза от края на 2007 г. и през 2008 година.
Подобрението в стойностите на индекса беше очаквано пред вид разрастването на кредитирането през последните две години и подобрената дейност на двете основни контролни звена - по отношение на приходите - НАП и по отношение на пазара на труда - Главна инспекция по труда. Както Центърът за изследване на демокрацията предложи в началото на годината, през 2008 г., макар и със смесен успех, станахме свидетели на първите хоризонтално-интегрирани проверки, при които няколко контролни и правоприлагащи институции действат координирано в идентифицирани рискови сиви пазари, като търговията с автомобили втора употреба. Въпреки че като цяло има подобрение в стойностите на индекса, остават някои области с повишен риск, като изплащането на възнаграждения над официално обявените в договорите за заетост и източването на данък добавена стойност (ДДС). Според индекса въвеждането на пропорционален подоходен данък за физическите лица не е довело до очакваното съществено намаляване на дела на скритата икономика, макар да има регистрирано подобрение. Инициативи за ограничаване на сивата икономика От 2003 г. насам българското правителство предприе редица мерки за подобряване на бизнес средата, а също така увеличи контрола с цел да намали нивото на сивата икономика в страната. Такива мерки са, например, значителното намаляване на корпоративния и личния подоходен данък и на социалните осигуровки, интегрирането и модернизирането на събирането на данъци от Националната агенция за приходите, въвеждането на задължителната регистрация на трудовите договори и т.н. Тези и подобни мерки, както и стабилният икономически растеж доведоха до постепенното намаляване на дела на сивата икономика в страната. Според оценки на Центъра за изследване на демокрацията, базирани на Индекса на скритата икономика, скритият оборот на компаниите в България е намалял от 29% през 2002 г. на 17% през 2007 година. Нивото на безработица спадна на половина (до 6,5%) между 2004 г. и 2007 г., докато заетостта се увеличи устойчиво до 66,3% през 2007 година.[6] Въпреки че е трудно да се разграничи напълно от ефектите на икономическия растеж, съществуват ясни доказателства, че излизането на светло на част от сивата икономика в България през последните години допринесе за постъпването на повече приходи в държавната хазна. Това от своя страна позволи подобряването на публичните програми за инвестиции и за намаляване на социалното неравенство. Увеличаването на приходите от данъци и перспективата за нарастващ приток на средства по линия на европейските фондове създават предпоставки за по-нататъшно подобряване на публичните услуги в бъдеще, а с това - и за допълнително ограничаване на сивата икономика.
Само намаляването на данъчните и социално-осигурителните ставки и увеличаването на контрола, обаче, няма да бъдат достатъчни за устойчив успех на политиките за ограничаване на сивата икономика. Необходимо е да се подобри правоприлагането, както и институционалното взаимодействие между правителството, бизнеса и неправителствения сектор, например чрез изграждането на устойчива публично-частна платформа за подкрепа на политиките за ограничаване на сивата икономика. Правителството ще трябва да предприеме по-смели стъпки, подобни на неотдавнашното решение за затваряне на безмитната търговия по сухопътните граници на страната - един от най-дълго съществувалите и основни механизми на сивата икономика в страната.
Усилията на правителството да намали дела на сивата икономика в страната получиха силна подкрепа от българския бизнес и българските професионални съюзи през 2006 г., когато трите заинтересовани страни подписаха Пакт за социално-икономическо развитие на България до 2009 година. Пактът очертава борбата със сивата икономика, корупцията и организираната престъпност в страната като един от своите основни приоритети. В тази насока той поставя на преден план множество специфични мерки, насочени предимно към засилване на контрола, като „провеждане на строг контрол за спазване на нормативните изисквания от стопанските субекти (данъчни, митнически, финансови и пр.); строго третиране на стопанските субекти, нарушаващи данъчния и осигурителния режим; подобряване на контрола и мерките срещу нарушаването и заобикалянето на осигурителното законодателство; разширяване обхвата на осигурените лица и особено на земеделските производители и тютюнопроизводителите."
През 2007 г. Българската стопанска камара стартира кампанията „На светло", която има за цел да намали делът на сивата икономика в страната. Въпреки че все още е трудно да се проследят ефектите на инициативата върху сивата икономика, кампанията повиши профила на проблема в общественото пространство, като привлече за партньори основните национални електронни медии. Инициативата създаде специален уебсайт, посветен на намаляването на сивата икономика в България, който съдържа нарастващ списък с предложения за справяне с нейните предизвикателства.
В каре...
Мерки за ограничаване на сивата икономика, предложени от Националната агенция по приходите:
• Ограничаване на възможността за прехвърляне на фирми със задължения;
• Служебно заличаване на дружества без имущество;
• Ограничаване на укритите обороти:
- Свиване на диапазона между максимална и минимална санкция за неиздаване на касова бележка;
- Увеличение на глобата за несъхранение на касова бележка;
- Въвеждане на отчитане на оборотите в НАП чрез GPRS;
- Разширяване на кръга контролни органи, следящи за отчитането на оборотите (общини, МВР);
- Ограничение на разплащането в брой;
• Ревизии "по аналогия" за осигурителните вноски;
• Контролните органи на НАП да могат да санкционират за неспазване на трудовото законодателство;
• Деклариране на необлагаемите доходи - ползи:
- предварително попълнени подоходни декларации;
- намаляване на неефективните ревизии.
Източник: НАП
Край на карето...
Поведение на зоните на сивата икономика по време на криза Анализите на Центъра за изследване на демокрацията за последните десет години показват, че сивата икономика в България има три основни зони[7], в които действат различни мотиви и механизми.
 Зони на сивата икономика в България В условията на влошаваща се икономическа среда може да се очаква засилен натиск за увеличаване на дела на скритата икономика в нейните три зони:
• социална: повече натурално производство за собствено потребление на най-бедните и периферни общности;
• икономическа: натиск върху приходите на фирмите и домакинствата, съчетан с отслабване на контролните механизми, вкл. във връзка с по-високата административна несигурност в резултат на предстоящите парламентарни избори и очаквания спад в бюджетните приходи и ресурсното осигуряване, ще доведе до нарастване на стимулите за укриване на задължения; и
• престъпно-олигархична: свиването на икономическата активност ще доведе до по-голяма зависимост на фирмите от решенията на правителството, вкл. по отношение обществени поръчки и концесии, което ще засили желанието за преразпределяне на обществени средства чрез силни политически връзки; същевременно вероятното повишаване на безработицата, в зависимост от продължителността и дълбочината на кризата, ще доведе до засилване на предлагането на труд за престъпни организации, вкл. за източване на ДДС. Предизвикателствата на глобалната икономическа рецесия - подход за справяне с негативните последици от сивата икономика.[8]
Съществува сериозна опасност от повишаване на равнището на скритата икономика с нарастване на рисковете пред икономическия растеж в следствие на икономическата рецесия в най-развитите световни икономики, вкл. еврозоната. Глобалната финансово-икономическа криза метастатизира в глобална рецесия, очаквана да бъде най-дълбока и продължителна от десетилетия насам. Рискът от депресия остава. Как тя ще засегне икономиката и обществото на България зависи от:
• силата и продължителността на външния шок;
• местните изходни условия и
• (не)адекватност на местна реакция.
България има някои силни изходни условия в сравнение с останите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа, като добър баланс на обществените финанси - ниско равнище на държавния дълг, бюджетни излишъци и здрава финансова система, неизложена към токсични активи. Въпреки това страната, както повечето периферни икономики, остава силно уязвима към външни шокове и особено към спиране на кредита и рецесия в Еврозоната, каквито се наблюдават. Основните уязвимост са институционалната несигурност, вкл. скрита икономика, корупция и престъпност, съчетани с висок външен дефицит, кредитен бум, надценени активи (недвижимости), прекомерен частен външен дълг (над 90 % от БВП), слаба експортна конкурентноспособност и ограничено, макар и растящо, вътрешно търсене. В тази среда все по-силно се усеща и липсата на лидерство от българска страна за смекчаване на негативните ефекти от кризата, което повишава усещането за институционална нестабилност.
Ефектите на кризата върху икономиката на България биха могли да бъдат смекчени, ако бъде изработена и стриктно изпълнявана превантивна,премерена, мобилизираща програма, която да включва следните елементи:
• запазване на фискалната и финансовата стабилност на валутния борд с цел постигане на членство в Еврозоната;
• устойчива фискална позиция със замяна на планираното повишаване на фискалните разходи с по-висока ефективност, без рязки изменения в приходната структура. Според Световната банка обществените разходи в България са с една от най-високите степени на неефективност в новите страни-членки на ЕС, което прави тяхното евентуално повишаване в отговор на кризата не най-предпочитаната опция, пред вид видимия сериозен натиск от страна на различни структури за привличане на тези допълнителни средства, вероятно и с нелегитимни похвати;
• фискалната политика е основен гарант за запазване на финансовата стабилност на страната и следва да не се поставя под допълнително напрежение за намаляване на приходите и увеличаване на разходите. Очаква се автоматичните фискални стабилизатори, като увеличени социални разходи за безработица и намалени приходи от данъци в следствие на забавяне на икономическата активност, да доведат до автоматични корекции в бюджетния излишък, което предполага преди да се знае силата и дълбочината на икономическото забавяне, да не се предприемат действия, които биха отслабили фискалната позиция на страната;
• търсене на алтернативни решения за подпомагане и преструктуриране на икономиката към по-висока експортна конкурентоспособност, например чрез предоставяне на депозити в банки срещу условия за кредитиране на бързорастящи малки и средни предприятия в иновативни сектори и ангажимент за сътрудничество от страна на банките за изсветляване на икономиката. Използване на бюджетен ресурс за по-добро привличане на европейски средства и ноу-хау;
• увеличаване на изискванията за ефективност към контролните и правоприлагащите органи: в условията на криза всеки наличен лев става все по-ценен и е необходимо да се потърси повишаване на ефективността на разходните политики. Например, биха могли да се заложат измерими показатели за успех на правоприлагащите органи срещу обещание за по-високо финансиране - ефективно завършване на съдебни дела и др. макар в момента да не е непосредствено належаща, да се търси дългосрочна подкрепа на Европейската централна банка и Европейската комисия за устойчивостта на фискалната и финансовата система на България, чрез дефиниране на намеренията на страната за членство в Еврозоната и засилено участие на страната в общностни действия за справяне с икономическата криза на европейско равнище. Източник: Витоша Рисърч, Център за изследване на демокрацията [1] Статията е базирана на публикации на Центъра за изследване на демокрацията. В нея са използвани материали от изказвания и презентации по време на две кръгли маси посветени на сивата икономика, организирани от Центъра за изследване на демокрацията съответно на 27 май и на 3 декември 2008 г. За повече информация, моля посетете страницата на Центъра в интернет: www.csd.bg.
[2] Интервюта с международни и местни инвеститори, проведени от Центъра за изследване на демокрацията по проект, финансиран по програмата МАТРА на Посолството на Кралство Нидерландия в София през 2008 г.
[3] Белев, Б. The Informal Economy in the EU Accession Countries (Неформалната икономика в страните-кандидатки за членство в ЕС), (на английски език), Световна банка и Център за изследване на демокрацията, 2002; Скритата икономика в България, Център за изследване на демокрацията, 2004; Feige, E., I. Urban, Measuring Underground (Unobserved, Non-Observed, Unrecorded) Economies in Transition Countries: Can we Trust GDP?, MPRA, University of Munich, 2007; Schneider, F., Shadow Economies and Corruption All Over the World: What Do We Realy Know, Institute for the Study of Labor (IZA), Bonn, 2006.
[4] Антикорупционните реформи в България: oсновни резултати и рискове, Център за изследване на демокрацията, 2007, лични и медийни интервюта с управители на международни и местни компании.
[5] Гоев, В., В. Бошнаков, Измерване на скритата икономика в България в Илиев, П., ред., Неформалната икономика в страните-кандидатки за членство в ЕС, Център за изследване на демокрацията, 2003. Допълнителна информация за Индекса на скритата икономика и пилотните резултати може да бъде намерена на уебсайта на Витоша Рисърч: http://www.vitosha-research.com/artShow.php?id=5486.
[6] Източник: Bulgaria: Macro Fiscal Assessment, An Analysis of the December 2007 Update of the Convergence Programme, Европейска комисия, Брюксел, 27.02.2008; Евростат.
[7] Белев, Б. Неформалната икономика в страните-кандидатки за членство в ЕС, Световна банка и Центъра за изследване на демокрацията, 2003; Организираната престъпност в България: Пазари и тенденции, Център за изследване на демокрацията, 2007.
[8] Тази част от статията е заимствана от изказването на Д-р Любомир Христов, Председател на Института на дипломираните финансови консултанти.
|
Публикации 
Коментари
link:http://l2.kz/правда link:http://www.lovesto.ru/грузится link:http://www.kpdbiz.ru/немного link:http://gsvarka.ru/медленно link:http://devushki18.ru/ link:http://swingers.name/ link:http://moto-minsk.by/ link:http://jurnal-portal.ru/ 
... link:http://proxaker.ru/ а так link:http://seoshnikov.net/ очень даже 
0 
said in a summary of the market,loub link:http://www.pokepix.fr/category/louboutin-bia nca/ outin bianca, June 